Total Recall е приложение за Symbian телефони, което се използва за записване на разговорите – аз обичам да си записвам разговорите, за да проверявам пак какво точно съм казал или са ми казали. Моят телефон е Nokia 6120 Classic и Total Recall работи перфектно – нямам никакъв проблем. Nokia N78 обаче е друго нещо – при тази Нокия, която е със същият процесор, но е с повече рам – т.е. би трябвало всичко да върви по-бързо се получава някакво много дразнещо бибикане непрекъснато – т.е. да кажем през 10 или 15 или 20 секунди – много е досадно.
KillerMobile – тези който пишат Total Recall пуснаха нова версия на приложението специално за това гадно бибикане - версията е Total Recall 4.1. За тази версия разработчиците обещават, че няма да има никакви бибикания повече по време на разговор. За съжаление от www.crackedbybinpda.com все още не са пуснали генератор на ключове, така че за да можете да ползвате Total Recall v.4.1 ще трябва да го направите легално – т.е. да си платите $10 – това в никакъв случай не е много, но ако сте привържаник на свободният софтуер, ще трябва да изчакате още малко за cracked release.
Мисля си, че тази кракната версия би трябвало да работи – няма да ви лъжа, не съм я пробвал все още. Четох на няколко места по различни блогове и форуми, че генераторите на ключове за 4.1. не работят, така че хората препоръчват да се ползва кракнатата версия – ето тази успях да намеря – ако някой знае дали работи – ще съм благодарен на един коментар.
P.S. – Тази версия не е подписана, така че за да я инсталирате, най-вероятно ще трябва или телефона ви да е хакнат и да приема неподписани приложения или да я подпишете със ваш собствен сертифкат – ако не сте си извадили все още ваш сертификат – моля вижте публикацията ми за ваденето на симбиан сертификати.
Говорих с няколко приятели, които са чели блога ми, за да чуя мнението им. Отзивите бяха сравнително добри – разбира се, някои бяха малко по-тактични от необходимото, но имаше и такива, които ми казаха истината, а именно че това е някаква болна смесица от технически статии, гарнирани с малко лични случки, нямащи нищо общо с предишната тема. Съвета, който ми даде най-серизоният критик, беше да не смесвам личният ми живот с техническите статии – ако искаш личен блог – направи си акаунт в twitter – ще е малко по-скромно от блог, но пък и няма д губиш толкова време във воденето му …
Тази идея честно казано ми хареса – направо я заобиках – още не съм си направил акаунт в twitter, но повявайте ми и това ще стане. А за домейна ми – TommyYanakiev.Co.CC – смятам да го използвам само и единствено за технически публикации, включващи нормални уроци, видео уроци, ревюта, сравнения, любопитни факти, новини както и всички интересно от света на мобилните комуникации и системната администрация …
Та за другите категории и публикации – засега няма да ги трия, да си стоят, като започне много да ми трябва място ще им се обадя …Това не значи, че всички други категории и публикации в тях ще бъдат изтрити – не, просто засега няма да ги обновявам, а старите публикации ще ги оставя сами да излязат от употреба …
Случвало ли ви се е понякога, да ви трябват данни, който са на компютъра ви вкъщи, а вие да ги нямате на флашката?! На мен ми се случва постоянно. Понеже имам доста компютри – служебни, лични, преносими та и на телефона ми понякога съм принуден да си държа данни, не винаги си записвам данните, който ми трябват на флашката, а това понякога ми създава големи проблеми. Добре, че съм се научил как да влизам в компютрите си отдалечено и да си тегля данните, който ми трябват. Понякога обаче ми трябва да влезна в компютъра на майка ми, за да и оправя нещо, а тя държи да види как става (не че след това ще го направи самичка, но все пак иска да се учи). За тази цел обаче ползвам друг метод за връзка. Общо взето ще ви обясня 2-та начина, който използвам аз.
Първо е начина, с който мога да тегля данни, но човека, който стой на машината не може да види действията ми. За него всички действия ще са просто заключен син екран, на който ще пише, че компютъра се използва отдалечено от еди кой си потребител. Ето ви едно обяснение, което е наистина подробно. На мен ми хареса доста и затова ви го предлагам: http://forums.softvisia.com/index.php?showtopic=2910
За вторият начин, трябва много предварителна подготовка или поне човек, който може да инсталира една програма на целевият компютър. Програмата, която използвам аз се казва – Virtual Network Computing – VNC. Тази програма има клиент и съвър. За да можете да се свържите с клиента, трябва да знаете IP адреса на целевият компютър, както и паролата за достъп.
Тук ще ви покажа няколко трика, които използвам, за да тунинговам моят Windows XP. Първо обаче искам да ви кажа, че ако сте доволни от скоростта на работа на машината си, по-добре въобще не я пипайте.
Най-лесният начин за подобряване на бързодействието на един компютър, това е подреждането на данните по диска му – дефрагментация. Дефрагментирането на диска значи, че данните се подреждат по диска, така че да са по-удобни за бърз достъп на системата. Макар и малко, като действие, това ще забърза компютъра ви – Microsoft препоръчват да се прави дефрагментация поне по веднъж на месец.
Следващият трик включва използването на програмата за обработка на регистрите – regedit. Обикновено инсталацията на Windows XP работи с един page файл, който се използва като RAM памет, но е на твърдият диск. Както можете да се сетите, колкото повече се използва този файл, толкова по-бавно започва да работи самият компютър, защото достъпа до твърдият диск е доста по-бавен от този на оперативната памет (около 100 пъти). В много случай операционната система започва да използва този файл в момент, когато оперативната памет не е пълна, а това бави нашата работа. За да укажем на Windows XP да използва този файл изрично и само когато няма свободна оперативна памет, трябва да променим стойността на следният ключ в регистрите:
HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\ControlSet001\Control\Session Manager\Memory Management\DisablePagingExecutive
там променяме стойността от 0 на 1
При копирането на големи файлове, понякога Windows не използва оптимално разните буфери от паметта, а това води до забавяне на копирането. За да променим това, трябва да променим стойността на следният ключ:
HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\ControlSet001\Control\Session Manager\Memory Management\LargeSystemCache
променяме я от 0 на 1
Друг трик за подобряване на скоростта е да се изключи индексирането на файловете по файловата система. Това принципно подпомага търсенето на файлове по твърдият ви диск, но ако не използвате това често, то вие ще можете да си спестите доста ресурси, като го изключите:
Следващият съвет е за това, как Windows XP да стартира по-бързо. Този трик е свързан с горния, по-точно този за индексирането на файловата система. Можете да стартирате доста по-бързо, като промените стойността на следният ключ:
HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Control\ContentIndex
променяте я на 40000 (от 4800000) – това променя времето за изчакване на индексирането на файловете. Сега ще става много по-бързо от преди.
Засега ще оставя темата отворена, така че да мога да я попълвам когато се сетя нещо, защото тази тема е почти неизчерпаема …
Преди 4 дена, на път за работа, видях една жена да си хвърля принтера – остави го до кофата за боклук и аз отбих да го видя … Принтера си беше много запазен – Canon S800 – мастилено-струен принтер, в който има „хляб“ на пръв поглед. Още не съм го тествал, но на пръв поглед всичко му е ОК. Засега успях да му намеря захранващ кабел, който е същият като на касетофон или PlayStation 2, но кабела за данни, който може да е или USB или паралелен, все още не съм намерил.
Мъча се да направя диагностика на принтера, за да разбера има ли въобще някакъв проблем и ако има – какъв е той, дали мога да го отстраня или пък ще трябва да го пусна да се продава на части. Каквото и да е, си мисля, че ще мога да изкарам някой друг лев от този принтер – най-малко ще има на какво да си разпечатвам разните му домашни на Томи и картинки за оцветяване на Райан.
Опитвам се да му намеря някакъв service manual, но все още не откривам абсолютно нищо полезно. Явно е, че ще трябва да прекарам малко повече време в търсенето на тази сервизна документация, отколкото първоначално бях предположил, но съм сигурен, че в крайна сметка, по един или по друг начин, ще мога да се сдобия с тези документи. Не съм сигурен обаче след като ги получа дали ще съм удовлетворен и от резултата на поправянето на принтера. Все пак щом са го захвърлили може и наистина да му има нещо – макар, че като се замисля може спокойно да са си взели по-нов и този просто да го хвърлят, каза ли са си – Какво ще го държим, само прах да ни събира.
Все още не съм сигурен, как може да не мога да отгатна комбинацията на принтирането на status страницата, при положение, че на принтера има 2 бутона, т.е. трябва да става по някакъв сравнително простичък начин … Ама е на … още не го знам!!!
Keating – TKR 1 е новият най-бърз автомобил на света. За да достигне скоростта от 260,1 mph (418,6 км/ч) на Keating TKR са му били нужни „скромните“ 1800 коня, генерирани от агрегата LS7 на Chevrolette Corvette (не е официално съобщено дали това наистина е двигателя, но поне архитектурата му е като на V8 агрегата на Корвета, като разбира се има поне 2 турбо компресора, който изстрелват мощността до 1800 конски сили). Рекордната, в момента, скорост от 260,1 мили е с 3 мили по-бързо от досегашният първенец SCC Ultimate Aero(1199 коня) и със 7 мили по-бързо от предишният – Bugatti Veyron (1001 коня). 
Собственика на Keating – Тони Кийтинг споделя, че винаги е искал да се изправи срещу най-бързите автомобили на Земята и да ги бие – е браво Тони – успя да го напрвиш. Тони Кийтинг твърди, че колата ще може да вдигне 300 mph (около 483 км/ч) на 10 километрова отсечка, докато рекордните засега 260,1 са били вдигнати на твърде „късата„, според него отсечка на El-Mirage, дълга само 4 мили. Ами какво можем да му кажем на човека, освен – намери една такава 10 км отсечка и ГАЗ до тенекията да видим колко ще вдигне тази кола.
За момента това е наистина най-бързата кола на планетата, като в условията на всеобща финансова криза все още се намира някоя фирма, която решава да похарчи огромни капитали за разработката и направата на един такъв – Super автомобил. Поръчките за новата Keating TKR са вече факт – можете да си я поръчате без проблем, стига да сте готов да се разделите със сумата от 400,000 паунда (около 900,000 лева), което е доста по-евтино в сравнение с Bugatti Veyron, който е една от най-скъпите коли на света – $ 2,800,000 (около 4,000,000 лева).
Днес като дойдох на работа какво виждам – Дидо с Деница, жена му – стоят в стаята и ме чакат, за да тръгват на лекар. Дидо ми се оплаква, че му е много ама наистина много зле. Гледам го – ми той като фабрика за бацили – болен, температура, кашля, киха, сополи … абе к’во да ви разправям. Започнах да се чудя, какво да правя, та да не занеса нещо и у дома. Направо съм се видял в чудо.
Вчера докато бях в София, да помагам, на колежката ми от рекламният отдел с компютъра и телевизора, на който ще върви презентацията ни, се притеснявах, че на този панаир, все ще има един двама, който са болни и се чудих как да се защитя – ходих да взема от майка ми една маска, че да си я слагам, за да не им вдишвам от бацилите на болните от свински грип изложители. То от една ей такава нищо и никаква ситуация мога спокойно и аз да се разболея, а покрай мен и децата ми и жена ми и то ще стане мамата си трака …
Много се надявам това на Дидо да не е точно свински грип, защото съм имал контакти с него и ще е много тъпо да се разболея точно сега от този грип. То за това няма точно и удобно време де, но все пак когато и Дидо е болен, то в службата ще стане голяма Анархия. Няма да има Системен Администратор, който да помага на служителите тук и системите могат съвсем спокойно да се скапят.
След излизането на WordPress версия 2.8.5 имаше препоръка за обновяване на инсталациите на WordPress, по-стари от 2.8.5, поради възможност за Denial Of Service (DOS attack) на Trackball. Като цяло, аз много държа да имам последната версия на WordPress, защото знам, че тя или добавя нова функционалност към платформата или оправя някои от проблемите свързани със сигурността й. При всички положения има смисъл от обновяване на платформата, защото така са решили разработчиците й, на които все пак това им е работата – да разработват и подобряват WordPress.
От скоро си прехвърлих личният блог, този който в момента четете, на нов web hosting. Прехвърлих се, защото старият ми хостинг доставчик имаше много ограничения – не можеш да качваш файлове по-големи от 500,000 байта, трафика беше ограничен до 5 гигабайта на месец, както и конфигурацията на php забраняваше всякакви outbound връзки … това беше най-сериозната причина, за да се откажа от старият ми доставчик. При новия ми доставчик имам 100 гигабайта трансфер на месец, нямам ограничение във размера на файла, който можеш да качиш – т.е. ограничението от 500,000 остана при старият ми хостинг доставчик, имам 1,5 гигабайта дисково пространство и мога да правя някой от outbound връзките – не всички типове, но достатъчен брой от тях. Специалното на тези outbound връзки им е това, че ако ги нямаш, то не можеш автоматично да си обновяваш картата на сайта – sitemap.
Отначало бях много обнадежден, че съм намерил, най-добрият хостинг, който на всичкото отгоре е и безплатен, но в последствие започнах да научавам разни малки подробности, при който се показват разни неприятни ограничения … Първият ми и засега единствен пример за това е неуспешният ми опит да обновя автоматично моята WordPress инсталация … Опитвах няколко пъти – да кажем около 80, но всеки път, когато се опитам да направя „Upgrade„, получавам следният проблем – страницата, която по принцип показва – съобщението, че инсталацията ми е обновенам се зарежда до някъде, независимо от това колко време я чакаме и при refresh на страницата, виждаме че „обновяването“ не се е състояло въобще. Като проверих, дали има някакъв свален архив за обновяване, намерих много файлове с размер от 2,00 мегабайта, а този на официалният им сайта е 2,5 мегабайта -т.е. имаме 1/2 мегабайт разлика и това е за абсолютно всички файлове.
Изводът, който може да си направи човек е , че при всички случай имаме някакво ограничение, което се отразява само на файлве с размер над 2.00 мегабайта. Все още не съм сигурен, дали това ограничение е наложено то Хостиг доставчика или е нещо, което може да се промени и от мен. Почти съм сигурен, че съм качвал файлове по-големи от 2.00 мегабайта на този хостинг, което ще рече автоматично, че ограничението не е от хостинга.
Да се върнем на обновяването – успях да си обновя инсталацията, след като си свалих локално архивният файл, разархивирах го и след това го качих на мястото на моята стара инсталация – всичките файлове ги презаписах. Единствено файла с wp-config.php остана, защото с инсталацията идва wp-config-sample.php файл, който впоследствие става на wp-config.php. След като ги презаписах чудото стана – сдобих се с новата версия на WordPress -2.8.5, при това работеща идеално на моята конфигурация. Това беше наистина невероятно – бях сигурен, че ще трябва да си връщам back-up, който преди това бях направил. Много съм доволен.
Днес 10. Ноември 2009 година е празник – кръгла годишнина, 20 години от началото на Прехода, който започна със свалянето от власт на Тодор Живков на 10 Ноември 1989 г. Спомням си, че преди 20 години татко ми работеше в Съветския Съюз, мисля че правеше някакъв газопровод около Ставрополския край. Вече не си спомням точно как се казваше града, в който беше. Много странно беше, че точно тогава си дойде за около една седмица – много кратка отпуска, но пък за човек, който работи в чужбина и 2 дена със семейството си заслужават.
Много се забавлявах, че татко ми дойде по такова време, все едно по поръчка беше станало всичко – идва си, свалят Тодор Живков, започва великият Преход и си заминава отново за Съюза. След тази отпуска си спомням, че стоя още около 1/2 година и чак тогава се върна – не съм сигурен, но предполагам, че месеца на „великото завръщане“ беше април 1990 година месеца. Не знам колко пари е спечелил татко ми в чужбина, но съм в едно сигурен – ако не беше ходил никъде щях да го познавам много по-добре и да го чувствам много по-близък, отколкото го чувствам сега. Да си кажа съвсем честно, единственият човек, който го чувствам наистина близък, независимо от това, че с него за последите 15-16 години сме се виждали не повече от 3-4 пъти, това е по-големият ми брат – Георги Янакиев. Мога да ви пожелая само да имате такъв брат – възможно най-добрият, който можете да си представите. Винаги ми е помагал както може, сега обаче аз се чувствам много зле, защото като той има нужда от някой до него, аз съм на 15,000 километра и не мога да му кажа абсолютно нищо в очите. Това е едно от нещата, които ако мога бих променил веднага.
Да не се отклоняваме все пак много, много от темата за годишнината ни … През въпросната 1989 година аз съм бил 12 годишен. Представете си сега как едно 12 годишно момченце се радва като лудо, на това, на което се радват всички възрастни – вече всичко ще стане по-добре, по-хубаво, по-свободно и по-по … Сега като погледна назад във времето виждам само едни наивни желания на наивни хора. Все пак някои неща се промениха, при това в правилната посока – станахме страна членка на НАТО, както и на Европейският Съюз. Единствено това мога да изтъкна като положителна промяна, повечето други работи бяха положителни, но само за определени господа от Управляващите – в крайна сметка Тоталитаризма за замени с нещо също толкова отвратително – Далаверизма.
В последно време имам голям проблем с възпитанието на децата ми – и двамата ми сина ме правят на луд – въобще ме слушат и си правят каквото искат. Вече съм се видял в чудо какво да правя … Пробвах почти всичко, за което се сетих – наказания – взимах им това което им харесва, забранявах им гледането на детски (това е наистина сериозно наказание за тях), наказвах ги да не излизат – като цяло нищо няма дълготраен ефект – за същият ден има ефект, но не и за следващият. Получавам разни съвети от други родители, но никой от тях не ми е свършил работа – има разбира се някой, който направо им казвам да си гледат работата – такива, който ме съветват да си бия децата. По-скоро тях ще набия … глупаци.
Започвам, с надежда, да търся в Интернет някакъв метод, който да ми помогне, но засега да ви кажа не съм особено обнадежден. Всичко, която виждам, са чесно казано празни приказки, от който не научавам абсолютно нищо ново или интересно.
Според много хора боят оправя нещата, но аз не съм човек, който би си позволил да удари който и да е, да не говорим, за собствените ми деца … Моите родители не са ме удряли и аз също не искам да си удрям децата. Позволявам си да нашляпам някой от двамата само в краен случай. Под такъв разбирам момент, в който някой от 2-мата ми сина е направил нещо, с което заплашва живота си или живота на някой друг – примерно, ако съм му казал да не пресича улицата, ако са ми заето и 2-те ръце, а той въпреки това я пресече – тогава трябва да му удяря задължително шамар или да му се скарам много сериозно, защото някой друг път, просто ще го блъсне някоя кола и тогава ще съм виновен аз като по-възрастен, който не е внимавал – няма да си го простя докато съм жив – а жена ми просто ще ме убие … Получава се обаче следният ефект – когато ударя детето си, започвам да съжелявам, че изобщо съм го направил и всеки път се заричам да не го правя никога повече, но при следващият подобен случай … пак трябва го накажа някак си …
Намерих една публикация, в която са споменати 10-те най-често правени грешки при възпитанието на детето. При мен със сигурност ще са поне 20 – нали имам 2-ма сина – т.е. 2 х 10 = 20 грешки … Както винаги, в тази публикация не откривам нищо ново, но все пак е систематизирано по някакъв начин и ако не си много в час със възпитанието на деца, би ти помогнало доста.
Каквито и грешки да съм правил, при възпитанието на децата ми, мога със сигурност да кажа, че не съм направил най-грубата, а именно – децата ми да усетят липсата на баща. Ако някое дете усети дори за миг това, то баща му трябва да се срамува от себе си и да си вземе много сериозна бележка, какво ще прави в бъдеще. Колкото и да сте заети, каквото и да зависи от вас, никога не правете грешката да пренебрегвате децата си за сметка на каквото и да е … Нищо не е по-важно от детето ви. Ако не започнеш да мислиш по този начин, то като остарееш със сигурност ще си най-нещастният човек на земята, защото децата ти със сигурност няма да те уважават и обичат толкова колкото ти се иска … Дано на мен да не ми се случва това.
