Казвам се Тома Янакиев, но за близките и приятелите ми съм Томи. Роден съм в град Пловдив, България през далечната 1977 година. Израсал съм в Пловдив като малък предимно баба ми ме е гледала. Едно време, който е имал лукса да живее с баба си не е ходил на градина. Като цяло не е много добре да те гледа някой възрастен, като можеш да дивееш и лудееш с деца на твоята възраст. Можете да сте сигурни, че с моите деца подобен проблем няма да има!

В училище не съм бил от най-послушните, но след като нямах някакви особени проблеми с успеха, майка ми и баща ми не си позволяваха да ме тормозят много за това – не мога да кажа, че са ме поощрявали да се държа така, напротив – баща ми е сравнително строг човек. Строг но справедлив – така обича да казва той. Може да се каже, че като ученик съм преживявал в сянката на по-големият ми брат – Георги Янакиев. Брато е изключителен човек – мозъка му е сигурно много специален, да не казвам гениален. Брат ми е печелил безброй състезания по математика, информатика и физика. Каквото е искал да докаже, го е направил и то многократно. За мен обаче това може да се каже беше малко сложно – все пак след като брат ми е такъв и от мен се е очаквало поне малко да си приличаме – да ама не – не съм бил толкова добър като него никога в нищо. Спомням си, че брато е един от малкото хора, които са ми правили впечатление с гениалните си мисли – специално логика и математика. Както и да е … искам да кажа само, че за мен брато си е просто по-големият ми брат, който много обичкам и ми липсва ужасно много… Живее от 1995 година в USA и няма да се върне тука, за почивки понякога да, но не и да живее.

Като ученик учих в езиковата гимназия в Пловдив (по мое време се наричаше по абсолютно абсурдният начин – Гимназия с Преподаване на Западни Езици – ГПЗЕ – без никакво име ?!) – профил немски език. От начало немският език ми се струваше ужасно смешен – кучешки лай, впоследствие обаче разабрах, че е много  по-зле от очакваното. Все пак успех да изкарам средното си образование там – колкото и невероятно да звучи – все пак от там гонеха за всякакви измислици, как успях да се задъжа – само аз си знам!!! За това училище ще спомена само, че ако мога да убедя децата ми да учат там, ще съм направил много за бъдещето им – това училище наистина научава децата на нещо, не е място където да отбият номера само. Лично аз обаче колко научих обаче немски е един друг въпрос. Ще спомена факта само, че след като отидох в Германия първите няколко дни не можех да си купя дори цигари от магазина – трябваше да ги соча с пръсти като глухонемите. Впоследствие се оправих и си говорих съвсем спокойно, разбира се, като дори някой от приятелите ми се чудеха как мога да говоря на „майна“ на немците и те да ме разбират?! Ей ми – може като искаш всичко може на този свят … Та да продължим нататък – бях стигнал до след училището …

По мое време след училище трябваше да станеш мъж и да отидеш в казармата. Аз обаче не исках да си губя времето с казармата. Едниственото решение, което виждах беше да се запиша в университета, каквото и да е, само да не е в казармата – така и стана – Физика и Математика – това е педагогическа специалност – т.е. може да станеш учител. Както и да е – успях да изкарам почти 4 семестъра, като в 3 от тях се напъвах да си мисля, че тази специалност ми харесва и взимах изпитите безпроблемно. В края на 4 семестър кандидатствах за Германия и се прехвърлих да уча там – Информатика – Карлсруе.

В Германия имах съученици, които бяха там от преди 2-3 години. Чесно казано не ми баха най-близките, с изключение на Вела, с която бяхме в една компания от 10 клас, но като всеки нормален човек се сближих с тях много през следващите години. Все пак те ми бяха едниствената връзка с България.

Отидох в Германия през 1998 година. Стоях там до края на 2001 . През 2000 се запознах с жена ми – Михаила. Как се запознахме – ами тя дойде да учи в Германия. Най-добрият ми приятел – Захари, познаваше момичето и беше предложил да и оправи документите за кандидатстване, така че да може да дойде безпроблемно в Германия. След като дойде се влюбих в нея доста бързо – за около 2 седмици вече бяхме гаджета. С жена ми сме преживяли наистина много трудни моменти, точно затова я обичам толкова много – тя е единственият човек, на който мога да се доверя напълно, освен родителите ми разбира се. С Мишето решихме да се приберем от Германия в България – направихме го в края на 2001 – бяхме си в България за Нова Година. Изкарахме си една много добра Нова Година.

Следващите 3 години бяха много сложни – местения от Пловдив в София и обратно. Където има работа и жилище като цяло. Накрая се установихме с жена ми в Пловдив – като начало не и беше много приятно, но си мисля че свикна и не и е много противно. След като забременя с Томи, Пловдив и беше сравнително приятен дори – беше далече от всички, които могат по-някакъв начин да я притеснят – аз правех каквото пожелаеше от мен – на момента. Много ама много исках да си имам момче – отначало ми бяха казали момиче -> бях пак много доволен, но като че ли нещо ме ядеше от вътре. Оказа се че на лекаря ехографа му бил много качествен, след като дойдохме в Пловдив, там жена ми и казаха, че ще има момченце! Мале колко бях щастлив. Много бях доволен, че първото ми дете ще е момче – вече си имаш наследник. Мисля си че и на жена ми и олекна. Много беше доволна, горкичката – тоя тъпанар, лекаря, дето ни излъга, добре че не го видях повече, че щах да му дам едно момиченце аз на него

След като Томи се появи на бял свят, татко му като че ли се поокроти малко. Вече внимаваше повече със всичко. Томи беше едно много красиво бебе – стана много готино малко момченце! Брат му Райан се появи след 22 месеца (1 година и 10 месеца по-късно). След като той се роди се почувстах наистина завършен. Не ми трябваше повече нищо. Оттогава вече гледам на живота като на нещо много хубаво, а на децата ми – като главните виновници да се чувствам така.

Ето и няколко връзки към други мой странички в мрежата. Ще започна с така модерният напоследък FaceBook - моят профил там е с истинското ми име – Тома Янакиев, незнам защо го направих с това име – макар, че и Томи Янакиев е също мой, но да си кажа правичката ползвам само Тома Янакиев.

http://www.facebook.com/tommy.yanakiev

Ще взема да си оставя и CV-то ми тук на блога, за да евентуалните предложения за работа – така няма да има нужда да чакате моят отговор, ами ще можете директно да разберете що за стока съм, при това много преди да ме извикат на интервю за работа.